На 3 март – Националния празник на България, учители и ученици от Търговска гимназия „Княз Симеон Търновски“ с венец и цветя почетоха паметта на падналите във войните /Балканска, Първа и Втора световна/ старозагорци пред паметника в парк „Александър Стамболийски“.
На този ден ние, българите, си спомняме, че свободата е безценна и че знаем как да я извоюваме, но сме длъжни и да знаем как да я отстояваме. Независима България има своята история – и многолетна, и драматична, и славна, а настоящето и бъдещето зависят от нас. Свободата не се учи и не се преподава, тя се носи в сърцата и на този ден, определян като най-българския, ние с гордост и признание я споделяме.
Реч произнесена от Данаил Донев преподавател по история
Уважаеми колеги, скъпи ученици!
Честит празник!
3 март е национален празник на България. Днес се навършват 136 години от освобождението от 5-вековното османско господство и възкресяването на българската държава. Свобода, извоювана с кръвта на хиляди български хайдути, бунтовници, революционери. С кръвта на Раковски, Левски, Ботев... на хиляди знайни и незнайни герои. Свобода, дошла на щиковете на руската армия и българското опълчение. Стара Загора е втория освободен от отряда на генерал Гурко град в Южна България. Дядо Славейков посреща възторжено братушките със стиховете:
Кат Русия няма втора
тъй могъща на света,
тя е наш‘та свобода!
Руска сила, руска воля,
руска кръв и руска чест
ще избавят от неволя
братский български народ.
Радостта е неописуема, но кратка. 40-хилядна войска на Сюлейман паша атакува града от юг. 30 и 31 юли 1877 г. са дни на неравни боеве на Чадър могила. 12 хляди руси и български опълченци срещу 40 хиляди турци. Тази битка е бойното кръщене на българското опълчение. В защита на Самарското знаме загиват много местни доброволци, петима знаменосци, начело с командира на трета опълченска дружина Павел Калитин. Знамето е спасено и се вее по-късно в боевете на Шипка и Шейново. Окъсано, опушено, без дръжка – то не попада в чужди ръце. Самият генерал Столетов, командир на българските опълченци, им благодари за защитата на знамето.
Погром, пожари, дим, пепел! Хиляди изклани, обесени, одрани живи, прокудени. Стара Загора плаща за мига свобода! Стара Загора – гняздо на герои, слава! Вечна слава на чедата твои! На твоята пепел и на твоя гроб, гдето храбро падна въстаналий роб!
Шипка! Шест хиляди и петстотин защитници срещу тридесет хилядна турска войска! 21, 22, 23 август – жега, жажда, пек! „Пристъпи ужасни“ и „дъжд от куршуми, камъни и дърве“, и „ турците тръпнат, друг път не видели в едно да се бият живи и умрели!“ С цената на много жертви проходът е овладян и Сюлейман паша не успява да се притече на помощ на Осман паша в Плевен. Героят от Кримската война, опитният инженер генерал Тотлебен осъществява пълна блокада на града, прекъсва достъпа на Осман паша до продоволствия и боеприпаси. На 10.12. 1877 Осман паша се опитва да пробие неуспешно и капитулира с шестдесет хилядния си корпус. Унижението е пълно! Надеждата на турците за обрат във войната окончателно умира и Осман паша предава сабята си на генерал Скобелев. Плевен пада и пътят на генерал Гурко към Цариград е открит. Последните турски подразделения претърпяват поражение в битката при Шипка-Шейново.
Генерал Гурко освобождава София, Пловдив, Одрин, стига до Сан Стефано – на 12 км от Цариград. Турция моли за мир! Най-сетне идва реда и на българите! Пет века чакана свобода! Обещание за голяма българска държава в Мизия, Тракия и Македония! Но... това не влиза в плановете на Великите сили. И все пак край на петвековния гнет и начало на Княжество България, начало на свободен живот!
От 136 години... до днес! Да пребъде България във вековете!
Автор: Росица Пантова преподавател по история